Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: kambanka
Категория: Забавление
Прочетен: 5396
Постинги: 4
Коментари: 0
Гласове: 18
Архив
Моят блог в Blog.bg
Автор: kambanka Категория: Забавление
Прочетен: 5396 Постинги: 4 Коментари: 0
Постинги в блога
 Манастирът с аязмо на Света Марина в с. Каран Върбовка (Русенско)

 

На мястото, където днес е манастирът на Света Марина в Каран Върбовка в миналото, преди падането на България под османска власт, то е обитавано от 49 монаси.

image


След завземането на България започват гонения и монасите напускат своята обител, а манастирът запустява. Манастирските земи стават собственост на новозаселилите се турци. 
Един наследник на такава манастирска нива имал син, който бил сляп, на възраст около 10-12 години. В деня на Света Марина се случва така, че баща му го завежда на нивата си и го оставя на едно място да спи, а той отива да работи. Детето, като се събужда, не намира баща си, става и започва да го търси и вика. Случайно стъпва във вода и понеже било ожадняло, взема с ръце вода да пие и след това си умива лицето. Случва се чудо – очите му се отварят и то проглежда. С голяма радост и ужас детето започва да тича и търси баща си, да дойде и го види.
Турчинът, виждайки детето си оздравяло, не може да повярва, че е станало чудо. След като го разпитва разбира за целебното действие на водата. Радостен, той веднага се връща в селото, където разказва за чудото. Същият ден християните празнували денят на Света Марина. Турчинът попитал какъв празник имат и кой е този светец, който прави такива чудеса с тази вода.
Измежду хората се намира един стар свещеник, който казва, че е слушал от старите свещеници, че онова място, славящо се някога с името на Света великомъченица Марина, е имало аязма и църква, която никой не помнел.

image

Цялото множество християни, заедно с турчина и с детето му, отиват да видят мястото. Като стигат до мястото, всички християни отдават почит, умиват лицата си и вземат вода от аязмата, за да осветят с нея домовете си. Тогава турчинът в знак на благодарност към Света Марина дарява на аязмата и християните нивата си с клетва там да идват и занапред болните и да имат добро място да отседнат.
Това чудо се разнася из много страни и започват да прииждат много православни християни всяка година на 31 юли, като водят болни и недъгави. От земите на днешна Северна България, Влашко и Молдова тук започват да прииждат вярващи. Изцеление са получавали не само от водата, но и от пръстта.
Казват, че през останалото време в аязмата имало малко вода или е бивала пресъхнала, но в навечерието на празника на Света Марина, от деветия час нататък, когато свещеникът извърши малък водосвет в памет на светицата, както и на следващата сутрин се извърши втори водосвет, водата става неизчерпаема и изобилна.
На мястото се построява църква за утешение на християните от околните девет села, където не е имало свещеник.

image





 

Категория: История
Прочетен: 4455 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 17.07 19:21
 Празникът на Св. Марина се отбелязва на 17 юли (31 юли стар стил). Това е третият ден от т.нар. ГОРЕЩНИЦИ. Според народните предания тя е дъщеря на Домна царица. Обречена е да стане жена на Слънцето и то я взема на Гергьовден. 

Горещниците се честват на 15, 16 и 17 юли. В различните райони на страната са наричани още – Люта, Чурута, Блъсъци, Чуреци, Марина Огнена, Опална Марина, Чурлига, Пърлига. В запис от Чилнов се казва, че Света Марина има две слуги – Люта и Чурута. 
По време на Горещниците е забранена всякаква трудова дейност, както на полето, така и в дома, защото от небето ще падне огън и ще запали снопите и къщата. 
В първия ден от Горещниците ритуално се огася старият огън (вярвало се е, че силата на огъня намаля и трябва отново да се поднови).
През втория ден вечерта населението се отправя към аязмото на светицата, за да преспи там. Към 9.00 ч. се прави първи водосвет. Вечерта се играят хора, пеят се песни. 
В полунощ се пали новият божи, див огън. Ритуалът се изпълнява от двама близнаци или двама мъже с едно и също име, което да е единствено в селото. Мъжете се събличат голи и започват да трият едно в друго сухи липови, хвойнови или лескови дръвчета, докато се получи огън. С него заклаждат голям огън, който всички присъстващи прескачат за здраве. Всеки си взема жар от новия огън и запалва домашното огнище. Затова се смята, че Света Марина (Марина Огнена) е повелителка на огъня.
Вечерта на 16 срещу 17 юли хората преспиват в близост до аязмото. 
На третия ден сутринта при изгрев слънце се извършва втори водосвет. Веднага след това присъстващите се поливат с вода от целебния извор. Отнасят вода от извора вкъщи, за да осветят дома си. 
Смята се, че Огнена Марина е покровителка и на водите (както Артемида). Вярвя се, че изворите, обречени на Света Марина, които се намират винаги до стари светилища, параклиси или черкви, чийто патрон е светицата, са много лековити. Ето защо през трите горещници хората се поливат или къпят в топли води, с вярата, че няма да се разболяват през годината.

Огнена Марина се почита и като покровителка на брака, родилките, децата и младите в предбрачна възраст.
В селата на Стара планина с Горещниците започва периодът на седенките.
Обредното “заклаждане” на първата моминска седянка е придружено с много интересни действия и наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни момите събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, “за да се събират и влачат ергените по тях”. Вечерта девойките се събират с хурките си на седянката. Една от тях отива с котле да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така се пожелава “ергените да се въртят около тях". После дават тайно на момците да пият от тази вода за любов. При запридането на хурките се изрича магическо заклинание. ”Какво предеш?” - пита едната от момите. Отговорът е: ”Запридам ергените от Горната махала до Долната”. Вечерта, когато си легнат да спят, девойките слагат мокър конец в комина “за да съхнат момците по тях, както съхне конецът”. Има обичай и да забождат хурките си в мравуняк, “за за пъплят ергените по тях, както пъплят мравките”.
Казват, че Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

Св. Марина често е изобразявана като победителка на дявола, причинител на злото - може би като отглас на легендата, че убива дракона-изкусител, като с кръстен знак се избавя от търбуха му. От една песен за разделяне на земята между трима светци се разбира, че Св. Илия, Св. Иван и Св. Никола са братя на светицата.

 

 

(На снимката - Св. Марина хванала дявола за рогата)image

Категория: История
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.07 18:39
image 
Калипетрово е много специално село. Първото впечатление, когато влезете в него, е, че има много млади хора. А още по-хубавото е, че в традиционните местни обичаи участват от малкото дете до възрастния. Тук, тази приемственост на поколенията и сплотеност на жителите е може би причината и до ден днешен да се съхранят обичаите, такива, каквито са били.

image

Тук на Сирни Заговезни е най-веселият празник - Куковден. Куковете (така наричат тук кукерите) още рано сутрин тръгват из всички улички и къщи на селото, за да прогонят злото. Това не е разказ за отминали времена, а съвременна история, на която бях жив свидетел. 
Привечер на площада пред читалището в Калипетрово е изпъстрено с много народ. Различни маскирани образи и маски може да срещнете и да се посмеете от душа. И най-забележителното е, че всички присъстващи са на това място, за да бъдат част от ритуала, а не само публика, както става на много места.

image

image

image

Всички са в очакване да се появят куковете.
Изведнъж се чува звънът на траките (чановете) и погледите вече са насочени към приближаващото маскарадно шествие на куковете. Красота, колорит, емоция! Трябва да го видиш с очите си и да го усетиш със сърцето си. В този момент се чувстваш щастлив, че си на това място и си част от целия този карнавал.


image

image
 


image


image

image

image

image


image

image

image

Маските вече са свалени, но куковете продължават своя танц, а над площада ехти звънът на траките.
image


Надвечер цялото село се събира до кладенеца Кулак баши, където се палят огньове, наречени Улюлюнга. Около тях се извиват кръшни хора, вдигат се наздравици и се взема прошка.

imageimage
Категория: Забавление
Прочетен: 121 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 28.02 17:27
Търсене

Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930