Прочетен: 5368 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2017 19:21
На мястото, където днес е манастирът на Света Марина в Каран Върбовка в миналото, преди падането на България под османска власт, то е обитавано от 49 монаси.
След завземането на България започват гонения и монасите напускат своята обител, а манастирът запустява. Манастирските земи стават собственост на новозаселилите се турци.
Един наследник на такава манастирска нива имал син, който бил сляп, на възраст около 10-12 години. В деня на Света Марина се случва така, че баща му го завежда на нивата си и го оставя на едно място да спи, а той отива да работи. Детето, като се събужда, не намира баща си, става и започва да го търси и вика. Случайно стъпва във вода и понеже било ожадняло, взема с ръце вода да пие и след това си умива лицето. Случва се чудо – очите му се отварят и то проглежда. С голяма радост и ужас детето започва да тича и търси баща си, да дойде и го види.
Турчинът, виждайки детето си оздравяло, не може да повярва, че е станало чудо. След като го разпитва разбира за целебното действие на водата. Радостен, той веднага се връща в селото, където разказва за чудото. Същият ден християните празнували денят на Света Марина. Турчинът попитал какъв празник имат и кой е този светец, който прави такива чудеса с тази вода.
Измежду хората се намира един стар свещеник, който казва, че е слушал от старите свещеници, че онова място, славящо се някога с името на Света великомъченица Марина, е имало аязма и църква, която никой не помнел.
Цялото множество християни, заедно с турчина и с детето му, отиват да видят мястото. Като стигат до мястото, всички християни отдават почит, умиват лицата си и вземат вода от аязмата, за да осветят с нея домовете си. Тогава турчинът в знак на благодарност към Света Марина дарява на аязмата и християните нивата си с клетва там да идват и занапред болните и да имат добро място да отседнат.
Това чудо се разнася из много страни и започват да прииждат много православни християни всяка година на 31 юли, като водят болни и недъгави. От земите на днешна Северна България, Влашко и Молдова тук започват да прииждат вярващи. Изцеление са получавали не само от водата, но и от пръстта.
Казват, че през останалото време в аязмата имало малко вода или е бивала пресъхнала, но в навечерието на празника на Света Марина, от деветия час нататък, когато свещеникът извърши малък водосвет в памет на светицата, както и на следващата сутрин се извърши втори водосвет, водата става неизчерпаема и изобилна.
На мястото се построява църква за утешение на християните от околните девет села, където не е имало свещеник.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata