Русе, 2 юни 2019 г. - официална церемония. Военни, представителни лица, ученици, граждани... и един апетитен мирис на кебапчета и готвени вкусотии се носи точно до сами Мемориала на загиналите във войните за национално обединение, който се оказва в капана на шатри, от които се носи миризмата. По едно време пушекът от скарата така задими, че просто не можеше да се гледа. Кой да прецени, че на главната улица, до самото място на церемонията, по това време има изложение... И все пак някой трябваше да го прецени, нали? И колкото и да се съпротивляваше цялото ми същество, за първи път нагледно осъзнах, колко са били прави византийците (не че не го знам). ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА! ТОВА Е, ТО, ЖИВОТЪТ.
В един момент сирените завиха. Помълчахме 3 минути. После... После ръководните дейци на Русе щастливо започнаха да честитят празника на гражданите, ръкувайки се, все едно е Гергьовден. А малко по-надолу статуята на Свободата стоеше самотна и безмълвна. Памет, почит, заря (слава Богу в Русе нямаше), да ни е честито ... и този 2 юни отмина...
А иначе в Букурещ българчетата чистиха паметниците на Ботев и Левски. Там нямаше кебапчета. Там по традиция има хора с достойнство, които пазят паметта.