Публикуваният откъс е от мемоарите на българския поборник Филип Симидов, писани по време на Първата световна война. Симидов е първият, който започва да издирва сведения за българските революционери и да публикува техните биографии в сп. "Поборник-опълченец".

ИЗ "БЕЛЕЖКИ ПРЕЗ ВОЙНАТА" (1918 г.)

ФИЛИП СИМИДОВ





...Ний, поборниците – дейци, в миналото ковяхме тогашното бъдеще – сегашното настояще със свои собствени средства и сили. Зад нас тогаз 1867 до 1877 г. нямаше отникъде най-малката помощица и наопаки, отвсякъде бивахме презирани, гонени, хокани и ругани или експлоатирвани в чужбина (в Сърбия или Влахия), а гонени като вълци вътре в България, ловени и запирани, клани и бесени като най-нищожни същества и готови бяхме да мрем и мряхме с песни на устата си, като първите християни в Рим, защо? За светлото бъдеще тогаз – днешното ни настояще, за светлейшия идеал: свободата!... ...Зад нас тогаз нямаше нито финансово министерство да на улеснява с парични средства, нито министерство на външните работи да на защитава в странство – за таквиз беше народа ни всл и вся, откогото събирахме помощи, трудно наистина, но все пак се събираше. И тези дадени от народа с кървава пот средства за нас бяха и са и днес чистая и пречистая светая светих и ги пазихме, като зеницата на очите си да са харчат за високата, високо неизмеримата свята и пресвята цел – освобождението ни от турците, днешните (за мой ли само срам?) наши съюзници, които ни локаха кръвчицата цели 500 (петстотин!) години и са готови да ни пилят и изпилят и днес щом намерят малко от малко слабото ни място и време! Внимание!!!... А днес седнали на готовата къща и трапеза, нашето чиновничество изобщо и интелигенция, в кой ли път върви и какво бъдеще кове и ще изкове за своите деца, които са бъдещата България? От какви свети идеали се въодушевляват те? Кое ги занимава цял ден и цяла нощ и какъв е техният интимен говор, мисъл, разговор и стремеж? Вслушайте се и вслушвайте се, отговорът е с две само думи: идеалът, който ги е обладал и се е впил в мозъка на кокалите им и в цялата им нервна система е: п-р-о-т-е-к-т-о-р-а-т и г-р-а-б-е-ж!... И този техен идеал е легнал биволски по всичките линии на управлението ни във всичките му ведомства, в гражданско и духовно отношение, във всичките корпорации и съсловия на гражданството по села и градища, в мало и голямо!... Ний надминуваме вече по разкош турците, по жестокост и разврат власите, по безнравственост сърбите, по взятничество – всичките, по кражбите станахме безподобни, а по фалшиви спекули и измами – конкурирваме се с евреите. Злобни и отмъстителни, алчни за бързо забогатяване, ний държим своите облаги или интереси много по-ценни и високо от тези на отечеството си!... Днес едва ли ще се намери между нас (може би с изключение на много нищожен процент) човек, особено между бюрократната ни златна „чиновническа интелигенция”, който да е готов да служи честно, безкористно и вярно на родината си тъй, както ний й служехме. Едва ли има младеж, който да се е вдал искрено на идеалите за България – всички до един още от училището захващат да мислят и мечтаят как да са настанят за един охолен, безгрижен, лесен живот, в който да плуват между нимфи, да парадират в салони, в угощения, гуляи до самозабрава. И не е ли жал, ако няма грам и грях в днешното растящо поколение, да кове своето бъдеще, да бъде гибелно при днешните му най-живозирани условия? Какво му липсва да изпълнява задълженията си честно и вярно, точно и редовно? Липсва му добро възпитание и упътване от детинство, липсвали са му и му липсват добри примери в дела и поведение от родители, от управници и разправници.
(Публикува се по: Иванова, К. Обществено-политическият живот след Първата световна война в спомените на Филип Симидов - В: Алманах за историята на Русе, Русе, 2015, т. ХV, 319 - 348).